Бях в ада повече от 10 години. Децата ми също.

 

Бях в пъкъла повече от 10 години. Децата ми също. Разведох се, само че болката от претърпяното остана. За благополучие срещнах човек, който ни избави и ни оказва помощ да се съвземаме...

Така стартира историята на Маргарита, която даже не желае да си спомня за ужаса, който е претърпяла и поради който едвам не губи живота си. А и децата си. Подлагана редовно на физически тормоз, заплашвана и унижавана, тя прекарва дълги години в боязън, само че съумява да се измъкне. Това е най-големият й триумф, за който споделя с дребното общество на Фондация SaveHer .

Пространството е основано от няколко дами, които също знаят какво е да бъдеш в ада…на личния ти дом. Там, където би трябвало да се усещаме най-защитени и най-спокойни. Там, където би трябвало да усещаме любов, поддръжка и грижа. За страдание, доста дами не намират всичко това.

" Жените на България ”: Надежда, която е пристигнала с името си и с идеята да се бори за правото на всяка жена да бъде свободна

Не е съумяла да го откри и Христина, която също е претърпяла принуждение в миналото. Някога...защото е направила смелите първите крачки към живота, в който няма експанзия и болежка. Нейната дребна победа се трансформира и в идея. Кауза, за която ви описваме в „ Жените на България " .

Показваме ви Христина Зарева като дамата, която не живее в предишното, а намира смисъла в помощта, която оказва на всички, търсещи смяна.

Таня Колева споделя искрено персоналната си историята в цифровата поредност „ Жените на България “

Тя знае какъв брой е мъчно да вземеш решението да напуснеш някого и да поставиш ново начало, само че с вярната поддръжка и подадената ръка всяка от нас може да преоткрие себе си и да стартира живот, в който да бъде ценена, обичана и зачитана като персона. 

„ Усетих, че дамите ми се доверяват. Аз ги разбирам, знам, че са попаднали в клопката на връзката си и съм съпричастна към орисите им “ , споделя Христина.

Преживяното е това, което ги сплотява и последователно срещите се трансформират в нужда, в концепция, която ги свързва и ги прави още по-близки.

Журналистката споделя по какъв начин с две дребни деца е съумяла да пребори страха и да постави завършек на систематичното домашното физическо и психическо принуждение, на което е била подложена

„ Когато сме свързани, силата ни се умножава и страданието ни става вяра, а болката може да се трансформира в обич “ , споделя Христина.

И си мисля за любовта към нас самите...любов, която подценяваме, забравяме. Любов, за която по-трудно се борим, а за нея си заслужава да влезем във всяка борба.  

Трудно е човек да приказва самичък за себе си. Разбирам, че е по този начин и за Христина, която обаче оставя положителна диря у хората, до които се е докоснала. Да оказва помощ на други дами за нея е като вдъхване на вяра за живот.

„ Усещането не може да бъде разказано. Да видиш по какъв начин някой е благополучен и свободен, макар психическото и физическо принуждение, на което е бил подложен, е вярата, която ме движи “, споделя тя.

Да излезеш от пъкъла на домашното принуждение

Мотивацията при всеки е друга, споделя Христина.

„ Най-големият боязън е за децата ни. Те са нашият мотор. Няма родител, който би понесъл детето му да го вижда в светлината на насилието. Трудно е да бъдеш самоуверен в общество, в което няма воля за решение на казуса “, добавя тя.

Според статистиката една от всеки три или четири дами у нас е жертва на принуждение - Алекс Сърчаджиева счита, че действителната численост е доста по-висока

Но остава положителна. Усмивката е на лицето й. Гледам я и не бих могла да предположа каква е историята на тази жена, в случай че не я познавам.

Снимка: Христина Зарева, персонален списък

Тя е и майка на две щерка, които учи всеки ден, че страхът не оказва помощ, че би трябвало да се борят до самия край за това, което гори в тях. И се веселя, че сама е последвала съвета си и тази насоченост й е помогнала да осъществя огромната си фантазия – да твори хубост като интериорен дизайнер. Самата тя излъчва голяма хубост, а също доста мощ и добрина.

Продължи да четеш